БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „Цар Михаил III Шишман“

От 20 ноември 2023 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с частично позлатяване на тема „Цар Михаил III Шишман“ от серията „Средновековни български владетели“.

Цената на монетата при пускане в обращение е 144 (сто четиридесет и четири) лева.

Лице на монетата 

 

Изобразени са следните елементи: в центъра – позлатен медальон с изображение на монограм на цар Михаил III Шишман в композиция с грифон; под него емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, номиналната стойност „10 ЛЕВА“ и годината на емисията „2023“; околовръст надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

Гръб на монетата 

 

В центъра – реплика на средновековна българска монета с изображение на цар Михаил III Шишман на кон, а под нея са изписани годините „1323-1330 “; околовръст горе надпис „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ“, а долу – „ЦАР МИХАИЛ III ШИШМАН “. 

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2023 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 999/1000 с нанесено оцветяване
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	5000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Силвия Борисова
Начална цена 2018 г.	144 лв.

Българските евро монетите

Дизайн на българските  евромонетите

  

 

Днес на заседание на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната бяха приети одобрените от Управителния съвет на Българската народна банка (УС на БНБ) художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите от всички номинали: 1 евроцент; 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; 1 евро и 2 евро.

Евромонетите имат обща страна и национална страна. Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС.

Приетите днес от Координационния съвет художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите отговарят на изискванията за основните мотиви и задължителни реквизити на дизайна, посочени в Регламент (ЕС) № 729/2014 на Съвета от 24 юни 2014 година относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети.

Съгласно нормативните изисквания, всяка национална страна на евромонетите включва задължителни и незадължителни реквизити.

Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонетите, са:

- изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на Европейския съюз;

- изписване на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“ като обозначение на емитиращата държава;

- за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.

Избраните незадължителни елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са:

- изписване на кирилица на думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетата от 1 евроцент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; и

- изписване на годината на въвеждане на еврото в България „2025“.

За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите български разменни монети:

- Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;

- Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро;

- Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.

Мотивите за това са, че символите върху настоящите български разменни монети са утвърдени и добре приети от гражданите на България. Този подход ще осигури приемственост от сегашните към новите евромонети в България и лесната им разпознаваемост, като в същото време ще бъде потвърдена и продължена българската идентичност чрез познатите символи на българските монети.

Художествените проекти са изработени от „Монетен двор“ ЕАД.

Художествените проекти предстои да бъдат представени за одобрение от страна на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и страните членки от еврозоната.

След тяхното одобрение тези проекти ще се използват за производството на евромонети с българска национална страна. В изпълнение на Меморандума за разбирателство между Република България, държавите – членки на еврозоната, и Европейската комисия за започване на производството на евромонети и за подготвителните задачи преди започване на производството, първоначално ще бъдат произведени 8 номинала евромонети с българска национална страна в количество до 1 млн. броя за всеки номинал за тестване на качеството на произвежданите монети и сертифициране на българския монетен двор. Реалното производство на необходимите количества евромонети с българска национална страна ще се извършва след Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „100 години Университет за национално и световно стопанство“

От 11 май 2020 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване на тема „100 години Университет за национално и световно стопанство“.

Цената на монетата е 72 (седемдесет и два) лева.

Монетата ще се продава в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ № 10, както и в офиси и клонове на Банка ДСК ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) EАД и Тексим Банк АД.

Списък на офиси и клонове на банки, в които ще се продава новата възпоменателна монета „100 години Университет за национално и световно стопанство“, емисия 2020 г


10 лева, 2020 г.

„100 години Университет за национално и световно стопанство“

На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи: емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата; в кръг надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, номиналната стойност „10 ЛЕВА“, годината на емисията „2020“.

На обратната страна на монетата са изобразени сградата и позлатена емблема на Университета за национално и световно стопанство; околовръст надписи „УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО“ и „100 ГОДИНИ“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2020 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 999/1000 с нанесено частично позлатяване
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен двор ЕАД  София, България
Художествен проект	Пламен Чернев
Начална цена 2020 г.	72 лв.

Очаквани монети 2020 г.

Януари 2020 г. 
2 лева"125 години от рождението на  Гео Милев"

Тематика - Именити българи
Име на серията - Български творци
Очаквана- Януари 2020 г,

Номинална стойност- 2 лева

Метал, проба – Мед - 999/1000

Тегло – 16.4 г

Диаметър – 34.2 мм

Тираж – 0

--------------------------------------

Февруари 2020 г. 
10 лева"Кукери"

Тематика - Етнография

Име на серията - Български традиции и обичаи
Очаквана- Февруари 2020 г,

Номинална стойност- 10 лева

Метал, проба – Сребро - 999/1000

Тегло – 23,33 г

Диаметър – 38,61 мм

Тираж – 0

                                                      --------------------------------------

Май 2020 г. 
10 лева"100 години Университет за национално и световно стопанство"

Очаквана- Май 2020 г,

Номинална стойност- 10 лева

Метал, проба – Сребро - 999/1000

Тегло – 23,33 г

Диаметър – 38,61 мм

Тираж – 0

                                                      --------------------------------------

Декември 2020 г. 
100 лева"Рождество Христово"

Тематика - Християнство
Име на серията - Българска иконография
Очаквана- Февруари 2020 г,

Номинална стойност- 100 лева

Метал, проба – Злато - 999/1000

Тегло – 8,64 г

Диаметър – 24 мм

Тираж – 0

Българската народна банка пуска в обращение втората банкнота от новата серия банкноти, която е с номинална стойност 50 лева.

Българската народна банка пуска в обращение втората банкнота от новата серия банкноти, която е с номинална стойност 50 лева и емисия 2019 г. Банкнотата ще бъде в обращение от 1 ноември 2019 г. като законно платежно средство.

Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите, които са в обращение. Промените са свързани с въвеждането на нови защитни елементи, които в банкнотата с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г., са:


Допълнителен знак за незрящи граждани – състои се от четири дебели и седем тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата.


Холограмна лента с оптични ефекти – редуващи се при промяна на ъгъла на наблюдение изображения на птица и Икар; цветен холограмен портрет на Пенчо Славейков; книга, променяща цвета си от златисто към зелено при промяна на ъгъла на наблюдение; динамичен ефект „пламък“ с промяна на цвета от златисто към зелено при промяна на ъгъла на наблюдение и обемно триизмерно изображение на числото 50.


Мастило с оптичен ефект – числото 50 е отпечатано с променящо цвета си мастило с динамичен ефект „пламък“, което при промяна на ъгъла на наблюдение се променя от златисто към зелено.


Осигурителна нишка – вградена в хартията и частично излизаща от обратната страна със светъл повтарящ се текст „БНБ 50“ и с динамичен ефект „пламък“, променяща цвета си от златисто към зелено. Изображението на повтарящия се текст „БНБ 50“ се чете от лицевата страна при поставяне на банкнотата срещу източник на светлина.


Воден знак с висока резолюция – наблюдава се при поставяне на банкнотата срещу източник на светлина. Състои се от полутоново изображение с висока резолюция на портрета на Пенчо Славейков. Изображенията се наблюдават и от обратната страна на банкнотата.


Банкнотите с номинална стойност 50 лева, емисия 1999 г. и емисия 2006 г., продължават да бъдат в обращение заедно с банкнотите с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г.

10 лева, 2019 г. Пловдив – Европейска столица на културата

От 7 януари 2019 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Пловдив – Европейска столица на културата“.

На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата. Околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу година на емисията „2019“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата е изобразен Античният театър в Пловдив;  околовръст има надписи: „ПЛОВДИВ“ и „ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА“..

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2019 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен Двор  София, България
Художествен проект	Пламен Чернев и Преслав Чернев
Начална цена 2019 г.	78 лв.

10 лева, 2018 г. Средновековни български владетели • Цар Иван Асен II

От 17 септември 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „Цар Иван Асен II“ от серията „Средновековни български владетели“.




На лицевата страна на монетата в позлатен медальон e изобразен печат на цар Иван Асен II. Отдолу са номиналната стойност „10 ЛЕВА“, емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата и годината на емисията „2018“. Околовръст горе е изписано „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На обратната страна на монетата, отделено със зрънчест пръстен, е изображение на конница, предвождана от цар Иван Асен II, носещ на копието си нарушения мирен договор. Околовръст по външния пръстен е изписано „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ“ и „ЦАР ИВАН АСЕН II“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000 с нанесено частично позлатяване
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен Двор  София, България
Художествен проект	Елена Тодорова и Тодор Тодоров
Начална цена 2019 г.	78 лв.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „Старият бряст в Сливен“

От 23 април 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Старият бряст в Сливен“.


На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата. Околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу година на емисията „2018“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата има изображение на Стария бряст в Сливен и околовръст надпис „СТАРИЯТ БРЯСТ – ХИЛЯДОЛЕТЕН СИМВОЛ НА СЛИВЕН“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен двор ЕАД София, България
Художествен проект	Пламен Чернев
Начална цена 2018 г.	78 лв.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „140 години от Освобождението на България“

От 26 февруари 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „140 години от Освобождението на България“.

Лице на монетата:

Изобразена е емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата, над нея – годината на емисията „2018“ и околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу на два реда номиналната стойност „10 ЛЕВА“. 

Гръб на монетата

Има изображение на български опълченци в битка и околовръст надпис „140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ“.

Година на емисията – 2018 

Номинална стойност – 10 лева 

Метал – сребро, с проба 925/1000 

Качество – мат-гланц, висше 

Тегло – 23.33 г 

Диаметър – 38.61 мм 

Гурт – гладък 

Тираж – 3500 броя 

Цена на монетата – 78 лева

2 лева, 2018 г. „Българско председателство на Съвета на ЕС"

На лицевата страна на монетата в центъра на вътрешния кръг е обозначена номиналната стойност с цифрата „2“, набраздена с линии. По периферията са изобразени графични елементи от пресечени линии, разположени и във вътрешния кръг, и по външния пръстен. В долната част на монетата е изписан текстът „ЛЕВA“. Буквите започват от външния пръстен и навлизат във вътрешния кръг. Годината на емисията, „2018“, е разположена върху външния пръстен, вдясно от текста „ЛЕВA“.

На обратната страна на монетата във вътрешния кръг е разположено логото на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018; околовръст надписи „Българско председателство на Съвета на ЕС“ и „eu2018bg“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	2 лева
Метал, проба	двукомпонентна монета; вътрешен кръг от сплав със златист цвят - CuNiZn, външен пръстен от сплав със сребрист цвят - CuNi
Качество
Тегло	9 г
Диаметър	26.50 мм
Гурт	редуващи се назъбени и гладки сектори
Тираж
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Ваня Димитрова и колектив от „Монетен двор“ ЕАД
Начална цена 2018 г.

Автомати за храни и напитки още не разпознават новата монета от 2 лева

Новата монета от 2 лева вече е в обръщение. Около 30 хиляди автомати за кафе, цигари и храни обаче все още не я разпознават и не я приемат, съобщава Нова телевизия. Почти всички механизми могат да се обучат да разпознават нови монети. За целта трябва да се настроят и да се пуснат минимум 20 от тях. А услугата по пренастройване струва между 20 и 30 лева. Новата монета от 2 лева в обращение И хартиената двулевка създава много проблеми при устройствата. Почти всяка трета банкнота се поврежда или изхвърля, защото много хора я носят в джобовете си и тя най-много се мачка. Промени в настройките ще трябват и за столовете за масажи, детските механизирани колички и други устройства, които работят с монети. 12 милиона монети сменят двулевката Устройствата в метрото също все още не я разпознават новата монета. От „Метрополитен" обещават, че и тези автомати ще бъдат настроени, но догодина. Това обаче няма да се случи в тролеите и трамваите, защото автоматите там винаги са работели с монета от един лев.

Възпоменателна монета 2,5 евро Португалия (Летни Олимпийски Игри 2016)

Монетния двор на Португалия пусна нова монета посветена на участието на страната в Летните Олимпийски игри през 2016 г. в Рио де Жанейро.

От двете страни на монетата са гравирани Олимпийските кръгове приемащи формата на океански вълни.

На аверса на монетата е изписан номинала «2,5 EURO», държавата «PORTUGAL» ,година на емисия «2015» и герба на Португалия.

На реверса е изобразен символа на Португалския олимпийски комитет.

Монетите са отсечени в 2 варианта сребърна и биметалическа от злато и сребро.

	Характеристики:
	Номинал	2,5 евро
	Дата на издаване	22 октоври 2015 г.
	Метал	Cu-Ni (UNC)/ Ag 999 + Au 999 (Proof)
	Диаметър	28,0 мм/ 28,0 мм
	Тегло	10,0 г/ 14,85г (9 г сребрo + 5,85 г злато)
	Тираж	150.000/ 10.000
	Проект	Joana Vasconcelos

Старица наряза банкноти за 1 млн. евро

Австрийка на 85 години наряза банкноти за почти един милион евро, преди да умре - очевидно за да не получат нищо наследниците й, съобщи АФП.

Общата стойност на нарязаните банкноти е 950 000 евро. Те са открити, след като жената е починала в старческия дом във Виенер Нойщат, където са я закарали пет дни по-рано. Тя е нарязала и спестовните си книжки. Възрастната дама обаче няма да успее да накаже наследниците си, защото австрийската Национална банка е казала, че е готова да възстанови нарязаните банкноти. Източник: dariknews

THE POBJOY MINT пусна монета в чест на 100-годишнината от Кралската антарктическа експедиция.

Монетен двор Pobjoy Mint (The Pobjoy, United Kingdom) пусна за британската антарктическа територия две монети в чест на 100-годишнината от Кралската антарктическа експедиция.

Монетата е с номинална стойност от £ 2 тегло 28,28 грама и диаметър 38,6 mm.



Тя се произвежда в два варианта:
Сребърна проба 925 - 10 000 бр.
Медно-никелова - 50 хил. бр.

Продажната цена на сребърните монети - £ 58.29, медно-никеловите - £ 12.46 (без ДДС). Дизайнът на монетите е идентичен. На лицевата страна е портрета на кралица Елизабет II. на обратната страна е изобразен  Ърнест Шакълтън.

Смърт за стотинката!!!

Вероятно всеки си е задавал въпросът има ли смисъл от монетите по 1 стотинка? Краткият отговор на този въпрос е НЕ. Но естествено не може да отпишем толкова бързо стотинката, затова ще изложа своите аргументи. Преди да започна обаче, малко история откъде идва тя. На 4 юни 1880г. Второто обикновено народно събрание приема „Закона за правото на рязане монети в Княжеството“, с който се създава националната парична единица лев, който както всички знаем и до днес е разделен на 100 стотинки. Така започва и историята на стотинката. Първоначално монетите са били медни, сребърни и златни, но с повишаването на цената на металите са започнали да се използват примеси и други по-евтини метали. И така стигаме до 1 Януари 1999г. когато в обръщение са емитирани сегашните парични знаци, в това число и стотинката. Ще се запитате какъв всъщност ми е проблемът, а отговорът е много прост. Производството на 1 стотинка струва повече от нейната номинална стойност. Ако трябва да съм точен 25% повече. Или с други думи за да се произведе 1 стотинка държавата трябва да изхарчи 1,25 стотинки, а тези пари естествено идват от джоба на данъкоплатеца. С първата емисия монети през 1999г. е взето решение т.нар. жълти стотинки да се правят от сплав съставена от мед, алуминии и никел, като съответно монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с тегло 1,8г, 2,5г и 3,5г. БНБ бързо осъзнават, че това е чисто разточителство и следващата емисия от монети през 2000г. е със стоманена сърцевина и електролитно покритие. Въпреки това с нарастването цената на металите и инфлацията, реалната стойност на 1 стотинка става все по-ниска, а цената и за производство все по-висока. Според последни данни на БНБ за периода 2010-2013 са необходими 1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 стотинка. Отделно от тази сума има разходи за съхранение, разпространение, подръжка на чисто парично обръщение и т.н. Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото идва от чистата загуба на време и неефективността с която всички сме се сблъсквали, когато някоя възрастна дама пред вас на опашката започне да брои точната сума стотинки или когато някоя мудна касиерка трябва да ви върне точно до последната стотинка. Ако вземем предвид средната работна заплата за страната 1 стотинка струва между 7 и 8 секунди, сами може да си прецените дали за вас си струва времето да си вземете стотинката, която в крайна сметка ще се озове в някой буркан. С времето стотинката е изгубила функциите, които би трябвало да изпълняват парите, тя не може да се използва за средство за размяна. За периода от януари 1999г. до януари 2013г. според НСИ инфлацията е 115% но още доста преди това 1 стотинка е струвала толкова малко, че на пазара няма какво реално да се закупи с нея и с всеки изминал ден нейната стойност ще намалява все повече. Друга функция, която не се изпълнява от стотинката е натрупване на стойност, колко от вас имат буркан пълен със стотинки, който никога няма да си направите труда да изпразните и да изхарчите. Дори и да се опитате да го направите едва ли касиерите ще са много доволни от това. Друг вариант да се отървете от жълтите стотинки биха били автоматите за закуски или други подобни машини, ако приемаха такива... простата причина, че събирането, складирането, броенето, транспортирането струва повече от стойността на монетите е показателна колко са неефективни. Всички тези твърдения са подкрепени от факта, че броят на монетите от 1 стотинка расте с много по-голям темп отколкото всички пари в обръщение. По последни данни на БНБ парите в обръщение са около 8,8млрд. от които 450 млн монети с номинал 1 стотинка, на стойност 4,5млн. За сравнение през 2005г. с 5,6млрд пари в обръщение броя на монетите е бил само 160 млн. Ясно се вижда, че темпът на растеж на стотинките е 5 пъти по-голям от темпът на растеж на паричната маса и това се дължи именно на факта, че хората не се занимават с жълти стотинки и просто ги складират в някой буркан където и ще си останат. Какво е решението? Спира се емитирането на монети с номинал от 1 и 2 стотинки и така постепенно паричната маса се изчиства от тях. Някои от вас сигурно си задават въпроса, а как ще се процедира с цените, които не са точни. Много просто, всички цени си остават същите като крайната сума при електронно разплащане се вади от вашата сметка, а при плащане в брой се закръгля до най-близката стойност деляща се на 5. Тук възниква въпросът няма ли да се оскъпят сметките. Отговорът също е много прост – не, в случая има няколко варианта, когато сметката ви завършва на .01, .02, .06, .07 тя се закръгля надолу и когато завършва на .03, .04, .08, .09 тя се закръгля нагоре. Проучване направено от Робърт Уелпс, професор по икономика в университетът Уейк Форест използвайки данни от 200 000 разплащания в различни магазини от различни населени места показва, че закръглянето не би имало никакъв ефект. Ако все още не сте обидени, много държави вече са се отървали от своя еквивалент на стотинките. Още през 1972г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки, последвани от Холандия през 1980, които премахват своята 1 стотинка. Днес Холандия, заедно с Финландия са единствените страни от еврозоната, които са премахнали монетите си от 1 и 2 Евро цента. Списъкът се допълва още от Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея, а от 4 февруари 2013г. Канада също спира разпространението на 1 цент. А да, за малко да забравя, спомняте ли си въвеждането на лева в България през 1880г., всъщност тогава не е емитирана монета от 1 стотинки. Първата монета от 1 стотинка се появява чак през 1901г. В нито една от въпросните страни не се наблюдават негативни ефекти от премахването на стотинката. И за да обобщя всичко накратко. Стотинката струва повече да се произведе отколкото е нейната стойност, губи времето на хората, не изпълнява функциите на парите, и заради инфлацията струват все по-малко всеки изминал ден влошавайки останалите проблеми. Смърт за стотинката!

източник

БНБ пуска златна възпоменателна монета „Св. Мина”

 От 2 ноември Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета „Св. Мина” от серията „Българска иконография”. Това съобщиха от пресцентъра на БНБ. Тя ще се продава на касите на БНБ за 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

Банкомат в Лондон ще обменя стари и чужди монети

Лондонското метро ще разполага със специално устройство, приличащо на банкомат, което ще разпознава и обменя чуждестранни монети в паунда, долари или евро, съобщава Би Би Си. Първото устройство ще бъде инсталирано на метростанция "Кингс Крос" на 26 октомври, а до края на година в британската столица ще се появят още пет такива машини по други станции на метрото. Технологията може да разпознава до десет различни монети в секунда. Идеята е предложена от компанията „Virgin Media". Говорителят й Джеф Патерсън обясни, че в къщата си е напълнил цяла кутия с монети, останали от негови пътувания по различни страни. „Ако и вие имате подобни „спестявания", които не можете да обмените на обменно бюро, вземете кутията си по време на следващото пътуване до Лондон. Машината приема монети и банкноти от повече от 150 страни, включително и тези, които вече са спрени.

източник

Откриха съкровище от 2976 монети на 19 века

Уникално съкровище от 2976 сребърни монети от I - II век са открили преди 2 седмици археолозите, които проучват пространството под пл. “Св. Неделя” в София. Най-голямата монетна находка, намирана досега при разкопки, беше представена в петък от кмета на София Йорданка Фандъкова и археолога Снежана Горянова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е от римски денарии, поставени в керамично гърне с капак. Било е скрито в тайник под пода на една от античните обществени сгради. Монетите са събирани повече от век, вероятно от 3-4 поколения. Засега най-ранната е на император Веспасиан (69-79 г.), а най-късните - на император Комод (177-192 г.). “Има монети на поне 9 императори и 4 императрици от 4 династии. Те са подбирани внимателно, защото до момента не сме засекли монети от една и съща серия”, разказа доц. Дочка Аладжова. По думите ѝ съкровището дава огромна историческа информация, защото доскоро се е смятало, че Сердика става град при император Траян. Монетите и разкопките при ларгото обаче доказват, че градът е по-ранен. Ако се обърне в злато, съкровището би тежало 500 г. Събраната сума е била сериозна за времето си, защото дневната надница на един нотарий в Римската империя бил 10 денария. Съкровището не е анонимно. Принадлежало е на Селвий Калист. За това свидетелства надпис с името върху гърнето. Той е бил римски гражданин от гръцки произход, което показва фамилията. “Очевдино става дума за член или глава на една от големите и знатни фамилии в Сердика. Скрито е между IV-VI в. в една от обществените сгради, която е била сериозно охранявана. Не е ясно каква е била причината - дали военна опасност, или по някаква причина собственикът му е отпътувал и не се е върнал повече”, обясни зам.-кметът по култура и образование д-р Тодор Чобанов. Инвестирали сме близо 8 млн. лв. в разкриване на културно-историческото наследство на града. Разкопките под пл. “Св. Неделя” ще продължат още месец, а догодина ще е вторият етап, каза Фандъкова. Съкровището ще бъде изложено в Музея за история на София, след като приключи проучването му.

източник :24chasa.bg

Продадоха 105 редки монети на търг в Ню Йорк.

Колекция от 105 монети беше продадена за 26 милиона долара на аукцион в Ню Йорк. Според местни медии участниците в търга са наддавали за монети, сечени между 1792 и 1830 г. Аукционът, организиран от Сотбис” , е вторият търг, който предлага монети, сечени от федералното правителство. Една от най-интересните е еднодоларова монета от 1794 г. За нея е платена сумата от 5 млн. долара. За 2,6 млн. долара била продадена десетдоларова монета от 1795 г. Според експерти тази монета е истинска рядкост. В първия търг, който се проведе през май , аукционната къща продаде 128 редки монети за 25,3 млн. долара.

$ 50 млн. в сребърни монети извадени от 5150 метра дълбочина

Съкровище на стойност около $ 50 млн. е извадено от трюма на потънал на 4 ноември 1942 г. британски параход, съобщи в. „Дейли телеграф“.

Дълбоководната операция е извършена през 2013 г. в Атлантическия океан, на 770 км южно от о. Света Елена и на 1600 км от западното крайбрежие на Африка. За нея обаче се съобщава чак сега.

Близо 100-те тона сребърни рупии, събрани в 2000 сандъка, са потънали заедно с парахода „Сити ъф Кайро“, който ги карал от Бомбай за Лондон, но бил торпилиран два пъти от немската бойна подводница U-68. Екипажът и пътниците – 302-ма души, били евакуирани след първото торпедо, загинали само шестима. Второто торпедо разцепило корпуса и пратило кораба на 5150 метра дълбочина. Подводницата изплавала на повърхността и капитанът й Карл-Фридрих Мертен казал на оцелелите: „Добър вечер, извинете, че ви потопихме.“

„Роботизираният ни батискаф откри парахода веднага, но техниката няколко пъти едва не ни предаде заради ниската температура и голямото налягане на тази рекордна за откриване на корабни останки дълбочина“, сподели пред в. „Фигаро“ океанографката Маева Онда. И припомни, че дори останките на „Титаник“ в Северния Атлантик са на „едва“ 3784 м под морската повърхност.

trud.bg