Смърт за стотинката!!!

Вероятно всеки си е задавал въпросът има ли смисъл от монетите по 1 стотинка? Краткият отговор на този въпрос е НЕ. Но естествено не може да отпишем толкова бързо стотинката, затова ще изложа своите аргументи. Преди да започна обаче, малко история откъде идва тя. На 4 юни 1880г. Второто обикновено народно събрание приема „Закона за правото на рязане монети в Княжеството“, с който се създава националната парична единица лев, който както всички знаем и до днес е разделен на 100 стотинки. Така започва и историята на стотинката. Първоначално монетите са били медни, сребърни и златни, но с повишаването на цената на металите са започнали да се използват примеси и други по-евтини метали. И така стигаме до 1 Януари 1999г. когато в обръщение са емитирани сегашните парични знаци, в това число и стотинката. Ще се запитате какъв всъщност ми е проблемът, а отговорът е много прост. Производството на 1 стотинка струва повече от нейната номинална стойност. Ако трябва да съм точен 25% повече. Или с други думи за да се произведе 1 стотинка държавата трябва да изхарчи 1,25 стотинки, а тези пари естествено идват от джоба на данъкоплатеца. С първата емисия монети през 1999г. е взето решение т.нар. жълти стотинки да се правят от сплав съставена от мед, алуминии и никел, като съответно монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с тегло 1,8г, 2,5г и 3,5г. БНБ бързо осъзнават, че това е чисто разточителство и следващата емисия от монети през 2000г. е със стоманена сърцевина и електролитно покритие. Въпреки това с нарастването цената на металите и инфлацията, реалната стойност на 1 стотинка става все по-ниска, а цената и за производство все по-висока. Според последни данни на БНБ за периода 2010-2013 са необходими 1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 стотинка. Отделно от тази сума има разходи за съхранение, разпространение, подръжка на чисто парично обръщение и т.н. Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото идва от чистата загуба на време и неефективността с която всички сме се сблъсквали, когато някоя възрастна дама пред вас на опашката започне да брои точната сума стотинки или когато някоя мудна касиерка трябва да ви върне точно до последната стотинка. Ако вземем предвид средната работна заплата за страната 1 стотинка струва между 7 и 8 секунди, сами може да си прецените дали за вас си струва времето да си вземете стотинката, която в крайна сметка ще се озове в някой буркан. С времето стотинката е изгубила функциите, които би трябвало да изпълняват парите, тя не може да се използва за средство за размяна. За периода от януари 1999г. до януари 2013г. според НСИ инфлацията е 115% но още доста преди това 1 стотинка е струвала толкова малко, че на пазара няма какво реално да се закупи с нея и с всеки изминал ден нейната стойност ще намалява все повече. Друга функция, която не се изпълнява от стотинката е натрупване на стойност, колко от вас имат буркан пълен със стотинки, който никога няма да си направите труда да изпразните и да изхарчите. Дори и да се опитате да го направите едва ли касиерите ще са много доволни от това. Друг вариант да се отървете от жълтите стотинки биха били автоматите за закуски или други подобни машини, ако приемаха такива... простата причина, че събирането, складирането, броенето, транспортирането струва повече от стойността на монетите е показателна колко са неефективни. Всички тези твърдения са подкрепени от факта, че броят на монетите от 1 стотинка расте с много по-голям темп отколкото всички пари в обръщение. По последни данни на БНБ парите в обръщение са около 8,8млрд. от които 450 млн монети с номинал 1 стотинка, на стойност 4,5млн. За сравнение през 2005г. с 5,6млрд пари в обръщение броя на монетите е бил само 160 млн. Ясно се вижда, че темпът на растеж на стотинките е 5 пъти по-голям от темпът на растеж на паричната маса и това се дължи именно на факта, че хората не се занимават с жълти стотинки и просто ги складират в някой буркан където и ще си останат. Какво е решението? Спира се емитирането на монети с номинал от 1 и 2 стотинки и така постепенно паричната маса се изчиства от тях. Някои от вас сигурно си задават въпроса, а как ще се процедира с цените, които не са точни. Много просто, всички цени си остават същите като крайната сума при електронно разплащане се вади от вашата сметка, а при плащане в брой се закръгля до най-близката стойност деляща се на 5. Тук възниква въпросът няма ли да се оскъпят сметките. Отговорът също е много прост – не, в случая има няколко варианта, когато сметката ви завършва на .01, .02, .06, .07 тя се закръгля надолу и когато завършва на .03, .04, .08, .09 тя се закръгля нагоре. Проучване направено от Робърт Уелпс, професор по икономика в университетът Уейк Форест използвайки данни от 200 000 разплащания в различни магазини от различни населени места показва, че закръглянето не би имало никакъв ефект. Ако все още не сте обидени, много държави вече са се отървали от своя еквивалент на стотинките. Още през 1972г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки, последвани от Холандия през 1980, които премахват своята 1 стотинка. Днес Холандия, заедно с Финландия са единствените страни от еврозоната, които са премахнали монетите си от 1 и 2 Евро цента. Списъкът се допълва още от Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея, а от 4 февруари 2013г. Канада също спира разпространението на 1 цент. А да, за малко да забравя, спомняте ли си въвеждането на лева в България през 1880г., всъщност тогава не е емитирана монета от 1 стотинки. Първата монета от 1 стотинка се появява чак през 1901г. В нито една от въпросните страни не се наблюдават негативни ефекти от премахването на стотинката. И за да обобщя всичко накратко. Стотинката струва повече да се произведе отколкото е нейната стойност, губи времето на хората, не изпълнява функциите на парите, и заради инфлацията струват все по-малко всеки изминал ден влошавайки останалите проблеми. Смърт за стотинката!

източник