БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „Цар Михаил III Шишман“

От 20 ноември 2023 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с частично позлатяване на тема „Цар Михаил III Шишман“ от серията „Средновековни български владетели“.

Цената на монетата при пускане в обращение е 144 (сто четиридесет и четири) лева.

Лице на монетата 

 

Изобразени са следните елементи: в центъра – позлатен медальон с изображение на монограм на цар Михаил III Шишман в композиция с грифон; под него емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, номиналната стойност „10 ЛЕВА“ и годината на емисията „2023“; околовръст надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

Гръб на монетата 

 

В центъра – реплика на средновековна българска монета с изображение на цар Михаил III Шишман на кон, а под нея са изписани годините „1323-1330 “; околовръст горе надпис „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ“, а долу – „ЦАР МИХАИЛ III ШИШМАН “. 

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2023 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 999/1000 с нанесено оцветяване
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	5000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Силвия Борисова
Начална цена 2018 г.	144 лв.

Българските евро монетите

Дизайн на българските  евромонетите

  

 

Днес на заседание на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната бяха приети одобрените от Управителния съвет на Българската народна банка (УС на БНБ) художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите от всички номинали: 1 евроцент; 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; 1 евро и 2 евро.

Евромонетите имат обща страна и национална страна. Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС.

Приетите днес от Координационния съвет художествени проекти за дизайн на българската национална страна на евромонетите отговарят на изискванията за основните мотиви и задължителни реквизити на дизайна, посочени в Регламент (ЕС) № 729/2014 на Съвета от 24 юни 2014 година относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети.

Съгласно нормативните изисквания, всяка национална страна на евромонетите включва задължителни и незадължителни реквизити.

Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонетите, са:

- изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на Европейския съюз;

- изписване на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“ като обозначение на емитиращата държава;

- за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.

Избраните незадължителни елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са:

- изписване на кирилица на думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетата от 1 евроцент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; и

- изписване на годината на въвеждане на еврото в България „2025“.

За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите български разменни монети:

- Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;

- Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро;

- Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.

Мотивите за това са, че символите върху настоящите български разменни монети са утвърдени и добре приети от гражданите на България. Този подход ще осигури приемственост от сегашните към новите евромонети в България и лесната им разпознаваемост, като в същото време ще бъде потвърдена и продължена българската идентичност чрез познатите символи на българските монети.

Художествените проекти са изработени от „Монетен двор“ ЕАД.

Художествените проекти предстои да бъдат представени за одобрение от страна на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и страните членки от еврозоната.

След тяхното одобрение тези проекти ще се използват за производството на евромонети с българска национална страна. В изпълнение на Меморандума за разбирателство между Република България, държавите – членки на еврозоната, и Европейската комисия за започване на производството на евромонети и за подготвителните задачи преди започване на производството, първоначално ще бъдат произведени 8 номинала евромонети с българска национална страна в количество до 1 млн. броя за всеки номинал за тестване на качеството на произвежданите монети и сертифициране на българския монетен двор. Реалното производство на необходимите количества евромонети с българска национална страна ще се извършва след Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.

10 лева, 2022 г. Природно разнообразие в Република България • Голям гмурец

На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи: емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата; в полукръг горе надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, а долу годината на емисията „2022“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата: изобразен е плуващ голям гмурец сред водна растителност, както и отражението им във водата, а отдолу в полукръг надпис „ГОЛЯМ ГМУРЕЦ“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2022 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 999/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	5000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Иван Тодоров и Тодор Тодоров
Начална цена 2022 г.	108 лв.

2 лева, 2020 г.

Български творци • 125 години от рождението на Гео Милев

На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата; в кръг надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, номиналната стойност „2 ЛЕВА“, годината на емисията „2020“.

На обратната страна на монетата е изобразен портрет на Гео Милев, неговият подпис; в полукръг надпис „125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2020 г.
Номинална стойност	2 лева
Метал, проба	Cu 999/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	16.40 г
Диаметър	34.20 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Евгения Цанкова и Орлин Иванов
Начална цена 2020 г.	24 лв.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Дряновски манастир“

От 28 октомври 2019 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „Дряновски манастир“ от серията „Български църкви и манастири“.

Цената на монетата е 78 (седемдесет и осем) лева.

Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси на пл. „Княз Александър I“ № 1 и на четири каси в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ № 10, както и в офиси и клонове на Банка ДСК ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) EАД и Тексим Банк АД.

10 лева, 2019 г.

Български църкви и манастири • Дряновски манастир

На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи (отляво надясно): в полукръг надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“; годината на емисията „2019“, под нея емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, отдолу номиналната стойност „10 ЛЕВА“; вдясно каноничен образ на Св. Архангел Михаил.

На обратната страна на монетата е изобразен манастирският комплекс на Дряновската обител. В полукръг отгоре има надпис „ДРЯНОВСКИ МАНАСТИР“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2019 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Михаела Каменова
Начална цена 2019 г.	78 лв.

БНБ пусна нова юбилейна монета „150 години Българска академия на науките“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2019 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 999/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Пламен Чернев и Преслав Чернев
Начална цена 2019 г.	78 лв.

10 лева, 2019 г. Пловдив – Европейска столица на културата

От 7 януари 2019 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Пловдив – Европейска столица на културата“.

На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата. Околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу година на емисията „2019“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата е изобразен Античният театър в Пловдив;  околовръст има надписи: „ПЛОВДИВ“ и „ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА“..

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2019 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен Двор  София, България
Художествен проект	Пламен Чернев и Преслав Чернев
Начална цена 2019 г.	78 лв.

10 лева, 2018 г. Средновековни български владетели • Цар Иван Асен II

От 17 септември 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „Цар Иван Асен II“ от серията „Средновековни български владетели“.




На лицевата страна на монетата в позлатен медальон e изобразен печат на цар Иван Асен II. Отдолу са номиналната стойност „10 ЛЕВА“, емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата и годината на емисията „2018“. Околовръст горе е изписано „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На обратната страна на монетата, отделено със зрънчест пръстен, е изображение на конница, предвождана от цар Иван Асен II, носещ на копието си нарушения мирен договор. Околовръст по външния пръстен е изписано „СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ“ и „ЦАР ИВАН АСЕН II“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000 с нанесено частично позлатяване
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен Двор  София, България
Художествен проект	Елена Тодорова и Тодор Тодоров
Начална цена 2019 г.	78 лв.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „Старият бряст в Сливен“

От 23 април 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Старият бряст в Сливен“.


На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата. Околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу година на емисията „2018“ и номиналната стойност „10 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата има изображение на Стария бряст в Сливен и околовръст надпис „СТАРИЯТ БРЯСТ – ХИЛЯДОЛЕТЕН СИМВОЛ НА СЛИВЕН“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	10 лева
Метал, проба	Ag 925/1000
Качество	мат-гланц,висше
Тегло	23.33 г
Диаметър	38.61 мм
Гурт	гладък
Тираж	3000
Отсечена в	Монетен двор ЕАД София, България
Художествен проект	Пламен Чернев
Начална цена 2018 г.	78 лв.

5 стотинки 1881 година

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	1881 г.
Номинална стойност	5 стотинки
Метал, проба	Cu-Sn-Zn-сплав
Качество
Тегло	5 г
Диаметър	25 мм
Гурт	гладък
Тираж	10 000 000
Отсечена в	Бирмингам, Великобритания
Художествен проект

10 стотинки 1881 година

10 стотинки 1881 година

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	1881 г.
Номинална стойност	10 стотинки
Метал, проба	Cu-Sn-Zn-сплав
Качество
Тегло	10 г
Диаметър	30 мм
Гурт	гладък
Тираж	15 000 000
Отсечена в	Бирмингам,Великобритания
Художествен проект
Цена

10 стотинки 1992 г.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	1992 г.
Номинална стойност	10 стотинки
Метал, проба	Cu-Zn-Ni сплав
Качество	мат-гланц
Тегло	1,6 г
Диаметър	17,2 мм
Гурт	назъбен
Тираж
Отсечена в	София, България
Художествен проект

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „140 години от Освобождението на България“

От 26 февруари 2018 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „140 години от Освобождението на България“.

Лице на монетата:

Изобразена е емблемата на Българската народна банка с годината „1879“ върху лентата, над нея – годината на емисията „2018“ и околовръст надписи: горе „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, долу на два реда номиналната стойност „10 ЛЕВА“. 

Гръб на монетата

Има изображение на български опълченци в битка и околовръст надпис „140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ“.

Година на емисията – 2018 

Номинална стойност – 10 лева 

Метал – сребро, с проба 925/1000 

Качество – мат-гланц, висше 

Тегло – 23.33 г 

Диаметър – 38.61 мм 

Гурт – гладък 

Тираж – 3500 броя 

Цена на монетата – 78 лева

Разменни монети с качество мат-гланц 2002

Новата придобивка!

2 лева, 2018 г. „Българско председателство на Съвета на ЕС"

На лицевата страна на монетата в центъра на вътрешния кръг е обозначена номиналната стойност с цифрата „2“, набраздена с линии. По периферията са изобразени графични елементи от пресечени линии, разположени и във вътрешния кръг, и по външния пръстен. В долната част на монетата е изписан текстът „ЛЕВA“. Буквите започват от външния пръстен и навлизат във вътрешния кръг. Годината на емисията, „2018“, е разположена върху външния пръстен, вдясно от текста „ЛЕВA“.

На обратната страна на монетата във вътрешния кръг е разположено логото на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018; околовръст надписи „Българско председателство на Съвета на ЕС“ и „eu2018bg“.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Емисия	2018 г.
Номинална стойност	2 лева
Метал, проба	двукомпонентна монета; вътрешен кръг от сплав със златист цвят - CuNiZn, външен пръстен от сплав със сребрист цвят - CuNi
Качество
Тегло	9 г
Диаметър	26.50 мм
Гурт	редуващи се назъбени и гладки сектори
Тираж
Отсечена в	София, България
Художествен проект	Ваня Димитрова и колектив от „Монетен двор“ ЕАД
Начална цена 2018 г.

Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета „150 години от рождението на Пенчо Славейков“.

От 18 април 2016 г. Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета „150 години от рождението на Пенчо Славейков“. Тя ще се продава на касите на БНБ за 18 (осемнадесет) лева.

на монетата е изобразена емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата; горе околовръст надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“, а в долната част – „2 ЛЕВА“ и годината на емисията „2016“.

 на монетата е изобразен поетът Пенчо Славейков, неговият подпис, както и вляво околовръст в два реда надпис „150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“.

Смърт за стотинката!!!

Вероятно всеки си е задавал въпросът има ли смисъл от монетите по 1 стотинка? Краткият отговор на този въпрос е НЕ. Но естествено не може да отпишем толкова бързо стотинката, затова ще изложа своите аргументи. Преди да започна обаче, малко история откъде идва тя. На 4 юни 1880г. Второто обикновено народно събрание приема „Закона за правото на рязане монети в Княжеството“, с който се създава националната парична единица лев, който както всички знаем и до днес е разделен на 100 стотинки. Така започва и историята на стотинката. Първоначално монетите са били медни, сребърни и златни, но с повишаването на цената на металите са започнали да се използват примеси и други по-евтини метали. И така стигаме до 1 Януари 1999г. когато в обръщение са емитирани сегашните парични знаци, в това число и стотинката. Ще се запитате какъв всъщност ми е проблемът, а отговорът е много прост. Производството на 1 стотинка струва повече от нейната номинална стойност. Ако трябва да съм точен 25% повече. Или с други думи за да се произведе 1 стотинка държавата трябва да изхарчи 1,25 стотинки, а тези пари естествено идват от джоба на данъкоплатеца. С първата емисия монети през 1999г. е взето решение т.нар. жълти стотинки да се правят от сплав съставена от мед, алуминии и никел, като съответно монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с тегло 1,8г, 2,5г и 3,5г. БНБ бързо осъзнават, че това е чисто разточителство и следващата емисия от монети през 2000г. е със стоманена сърцевина и електролитно покритие. Въпреки това с нарастването цената на металите и инфлацията, реалната стойност на 1 стотинка става все по-ниска, а цената и за производство все по-висока. Според последни данни на БНБ за периода 2010-2013 са необходими 1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 стотинка. Отделно от тази сума има разходи за съхранение, разпространение, подръжка на чисто парично обръщение и т.н. Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото идва от чистата загуба на време и неефективността с която всички сме се сблъсквали, когато някоя възрастна дама пред вас на опашката започне да брои точната сума стотинки или когато някоя мудна касиерка трябва да ви върне точно до последната стотинка. Ако вземем предвид средната работна заплата за страната 1 стотинка струва между 7 и 8 секунди, сами може да си прецените дали за вас си струва времето да си вземете стотинката, която в крайна сметка ще се озове в някой буркан. С времето стотинката е изгубила функциите, които би трябвало да изпълняват парите, тя не може да се използва за средство за размяна. За периода от януари 1999г. до януари 2013г. според НСИ инфлацията е 115% но още доста преди това 1 стотинка е струвала толкова малко, че на пазара няма какво реално да се закупи с нея и с всеки изминал ден нейната стойност ще намалява все повече. Друга функция, която не се изпълнява от стотинката е натрупване на стойност, колко от вас имат буркан пълен със стотинки, който никога няма да си направите труда да изпразните и да изхарчите. Дори и да се опитате да го направите едва ли касиерите ще са много доволни от това. Друг вариант да се отървете от жълтите стотинки биха били автоматите за закуски или други подобни машини, ако приемаха такива... простата причина, че събирането, складирането, броенето, транспортирането струва повече от стойността на монетите е показателна колко са неефективни. Всички тези твърдения са подкрепени от факта, че броят на монетите от 1 стотинка расте с много по-голям темп отколкото всички пари в обръщение. По последни данни на БНБ парите в обръщение са около 8,8млрд. от които 450 млн монети с номинал 1 стотинка, на стойност 4,5млн. За сравнение през 2005г. с 5,6млрд пари в обръщение броя на монетите е бил само 160 млн. Ясно се вижда, че темпът на растеж на стотинките е 5 пъти по-голям от темпът на растеж на паричната маса и това се дължи именно на факта, че хората не се занимават с жълти стотинки и просто ги складират в някой буркан където и ще си останат. Какво е решението? Спира се емитирането на монети с номинал от 1 и 2 стотинки и така постепенно паричната маса се изчиства от тях. Някои от вас сигурно си задават въпроса, а как ще се процедира с цените, които не са точни. Много просто, всички цени си остават същите като крайната сума при електронно разплащане се вади от вашата сметка, а при плащане в брой се закръгля до най-близката стойност деляща се на 5. Тук възниква въпросът няма ли да се оскъпят сметките. Отговорът също е много прост – не, в случая има няколко варианта, когато сметката ви завършва на .01, .02, .06, .07 тя се закръгля надолу и когато завършва на .03, .04, .08, .09 тя се закръгля нагоре. Проучване направено от Робърт Уелпс, професор по икономика в университетът Уейк Форест използвайки данни от 200 000 разплащания в различни магазини от различни населени места показва, че закръглянето не би имало никакъв ефект. Ако все още не сте обидени, много държави вече са се отървали от своя еквивалент на стотинките. Още през 1972г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки, последвани от Холандия през 1980, които премахват своята 1 стотинка. Днес Холандия, заедно с Финландия са единствените страни от еврозоната, които са премахнали монетите си от 1 и 2 Евро цента. Списъкът се допълва още от Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея, а от 4 февруари 2013г. Канада също спира разпространението на 1 цент. А да, за малко да забравя, спомняте ли си въвеждането на лева в България през 1880г., всъщност тогава не е емитирана монета от 1 стотинки. Първата монета от 1 стотинка се появява чак през 1901г. В нито една от въпросните страни не се наблюдават негативни ефекти от премахването на стотинката. И за да обобщя всичко накратко. Стотинката струва повече да се произведе отколкото е нейната стойност, губи времето на хората, не изпълнява функциите на парите, и заради инфлацията струват все по-малко всеки изминал ден влошавайки останалите проблеми. Смърт за стотинката!

източник

1 Lev 1981 Bulgaria