Смърт за стотинката!!!

Вероятно всеки си е задавал въпросът има ли смисъл от монетите по 1 стотинка? Краткият отговор на този въпрос е НЕ. Но естествено не може да отпишем толкова бързо стотинката, затова ще изложа своите аргументи. Преди да започна обаче, малко история откъде идва тя. На 4 юни 1880г. Второто обикновено народно събрание приема „Закона за правото на рязане монети в Княжеството“, с който се създава националната парична единица лев, който както всички знаем и до днес е разделен на 100 стотинки. Така започва и историята на стотинката. Първоначално монетите са били медни, сребърни и златни, но с повишаването на цената на металите са започнали да се използват примеси и други по-евтини метали. И така стигаме до 1 Януари 1999г. когато в обръщение са емитирани сегашните парични знаци, в това число и стотинката. Ще се запитате какъв всъщност ми е проблемът, а отговорът е много прост. Производството на 1 стотинка струва повече от нейната номинална стойност. Ако трябва да съм точен 25% повече. Или с други думи за да се произведе 1 стотинка държавата трябва да изхарчи 1,25 стотинки, а тези пари естествено идват от джоба на данъкоплатеца. С първата емисия монети през 1999г. е взето решение т.нар. жълти стотинки да се правят от сплав съставена от мед, алуминии и никел, като съответно монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с тегло 1,8г, 2,5г и 3,5г. БНБ бързо осъзнават, че това е чисто разточителство и следващата емисия от монети през 2000г. е със стоманена сърцевина и електролитно покритие. Въпреки това с нарастването цената на металите и инфлацията, реалната стойност на 1 стотинка става все по-ниска, а цената и за производство все по-висока. Според последни данни на БНБ за периода 2010-2013 са необходими 1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 стотинка. Отделно от тази сума има разходи за съхранение, разпространение, подръжка на чисто парично обръщение и т.н. Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото идва от чистата загуба на време и неефективността с която всички сме се сблъсквали, когато някоя възрастна дама пред вас на опашката започне да брои точната сума стотинки или когато някоя мудна касиерка трябва да ви върне точно до последната стотинка. Ако вземем предвид средната работна заплата за страната 1 стотинка струва между 7 и 8 секунди, сами може да си прецените дали за вас си струва времето да си вземете стотинката, която в крайна сметка ще се озове в някой буркан. С времето стотинката е изгубила функциите, които би трябвало да изпълняват парите, тя не може да се използва за средство за размяна. За периода от януари 1999г. до януари 2013г. според НСИ инфлацията е 115% но още доста преди това 1 стотинка е струвала толкова малко, че на пазара няма какво реално да се закупи с нея и с всеки изминал ден нейната стойност ще намалява все повече. Друга функция, която не се изпълнява от стотинката е натрупване на стойност, колко от вас имат буркан пълен със стотинки, който никога няма да си направите труда да изпразните и да изхарчите. Дори и да се опитате да го направите едва ли касиерите ще са много доволни от това. Друг вариант да се отървете от жълтите стотинки биха били автоматите за закуски или други подобни машини, ако приемаха такива... простата причина, че събирането, складирането, броенето, транспортирането струва повече от стойността на монетите е показателна колко са неефективни. Всички тези твърдения са подкрепени от факта, че броят на монетите от 1 стотинка расте с много по-голям темп отколкото всички пари в обръщение. По последни данни на БНБ парите в обръщение са около 8,8млрд. от които 450 млн монети с номинал 1 стотинка, на стойност 4,5млн. За сравнение през 2005г. с 5,6млрд пари в обръщение броя на монетите е бил само 160 млн. Ясно се вижда, че темпът на растеж на стотинките е 5 пъти по-голям от темпът на растеж на паричната маса и това се дължи именно на факта, че хората не се занимават с жълти стотинки и просто ги складират в някой буркан където и ще си останат. Какво е решението? Спира се емитирането на монети с номинал от 1 и 2 стотинки и така постепенно паричната маса се изчиства от тях. Някои от вас сигурно си задават въпроса, а как ще се процедира с цените, които не са точни. Много просто, всички цени си остават същите като крайната сума при електронно разплащане се вади от вашата сметка, а при плащане в брой се закръгля до най-близката стойност деляща се на 5. Тук възниква въпросът няма ли да се оскъпят сметките. Отговорът също е много прост – не, в случая има няколко варианта, когато сметката ви завършва на .01, .02, .06, .07 тя се закръгля надолу и когато завършва на .03, .04, .08, .09 тя се закръгля нагоре. Проучване направено от Робърт Уелпс, професор по икономика в университетът Уейк Форест използвайки данни от 200 000 разплащания в различни магазини от различни населени места показва, че закръглянето не би имало никакъв ефект. Ако все още не сте обидени, много държави вече са се отървали от своя еквивалент на стотинките. Още през 1972г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки, последвани от Холандия през 1980, които премахват своята 1 стотинка. Днес Холандия, заедно с Финландия са единствените страни от еврозоната, които са премахнали монетите си от 1 и 2 Евро цента. Списъкът се допълва още от Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея, а от 4 февруари 2013г. Канада също спира разпространението на 1 цент. А да, за малко да забравя, спомняте ли си въвеждането на лева в България през 1880г., всъщност тогава не е емитирана монета от 1 стотинки. Първата монета от 1 стотинка се появява чак през 1901г. В нито една от въпросните страни не се наблюдават негативни ефекти от премахването на стотинката. И за да обобщя всичко накратко. Стотинката струва повече да се произведе отколкото е нейната стойност, губи времето на хората, не изпълнява функциите на парите, и заради инфлацията струват все по-малко всеки изминал ден влошавайки останалите проблеми. Смърт за стотинката!

източник

БНБ пуска златна възпоменателна монета „Св. Мина”

 От 2 ноември Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета „Св. Мина” от серията „Българска иконография”. Това съобщиха от пресцентъра на БНБ. Тя ще се продава на касите на БНБ за 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

1 Lev 1981 Bulgaria

Банкомат в Лондон ще обменя стари и чужди монети

Лондонското метро ще разполага със специално устройство, приличащо на банкомат, което ще разпознава и обменя чуждестранни монети в паунда, долари или евро, съобщава Би Би Си. Първото устройство ще бъде инсталирано на метростанция "Кингс Крос" на 26 октомври, а до края на година в британската столица ще се появят още пет такива машини по други станции на метрото. Технологията може да разпознава до десет различни монети в секунда. Идеята е предложена от компанията „Virgin Media". Говорителят й Джеф Патерсън обясни, че в къщата си е напълнил цяла кутия с монети, останали от негови пътувания по различни страни. „Ако и вие имате подобни „спестявания", които не можете да обмените на обменно бюро, вземете кутията си по време на следващото пътуване до Лондон. Машината приема монети и банкноти от повече от 150 страни, включително и тези, които вече са спрени.

източник

Откриха съкровище от 2976 монети на 19 века

Уникално съкровище от 2976 сребърни монети от I - II век са открили преди 2 седмици археолозите, които проучват пространството под пл. “Св. Неделя” в София. Най-голямата монетна находка, намирана досега при разкопки, беше представена в петък от кмета на София Йорданка Фандъкова и археолога Снежана Горянова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е от римски денарии, поставени в керамично гърне с капак. Било е скрито в тайник под пода на една от античните обществени сгради. Монетите са събирани повече от век, вероятно от 3-4 поколения. Засега най-ранната е на император Веспасиан (69-79 г.), а най-късните - на император Комод (177-192 г.). “Има монети на поне 9 императори и 4 императрици от 4 династии. Те са подбирани внимателно, защото до момента не сме засекли монети от една и съща серия”, разказа доц. Дочка Аладжова. По думите ѝ съкровището дава огромна историческа информация, защото доскоро се е смятало, че Сердика става град при император Траян. Монетите и разкопките при ларгото обаче доказват, че градът е по-ранен. Ако се обърне в злато, съкровището би тежало 500 г. Събраната сума е била сериозна за времето си, защото дневната надница на един нотарий в Римската империя бил 10 денария. Съкровището не е анонимно. Принадлежало е на Селвий Калист. За това свидетелства надпис с името върху гърнето. Той е бил римски гражданин от гръцки произход, което показва фамилията. “Очевдино става дума за член или глава на една от големите и знатни фамилии в Сердика. Скрито е между IV-VI в. в една от обществените сгради, която е била сериозно охранявана. Не е ясно каква е била причината - дали военна опасност, или по някаква причина собственикът му е отпътувал и не се е върнал повече”, обясни зам.-кметът по култура и образование д-р Тодор Чобанов. Инвестирали сме близо 8 млн. лв. в разкриване на културно-историческото наследство на града. Разкопките под пл. “Св. Неделя” ще продължат още месец, а догодина ще е вторият етап, каза Фандъкова. Съкровището ще бъде изложено в Музея за история на София, след като приключи проучването му.

източник :24chasa.bg

Продадоха 105 редки монети на търг в Ню Йорк.

Колекция от 105 монети беше продадена за 26 милиона долара на аукцион в Ню Йорк. Според местни медии участниците в търга са наддавали за монети, сечени между 1792 и 1830 г. Аукционът, организиран от Сотбис” , е вторият търг, който предлага монети, сечени от федералното правителство. Една от най-интересните е еднодоларова монета от 1794 г. За нея е платена сумата от 5 млн. долара. За 2,6 млн. долара била продадена десетдоларова монета от 1795 г. Според експерти тази монета е истинска рядкост. В първия търг, който се проведе през май , аукционната къща продаде 128 редки монети за 25,3 млн. долара.

"Златните" бикини на принцеса Лея отиват на търг.

Снимачен костюм на принцеса Лея ще бъде предложен на търг, както и други предмети от култовата сага "Междузвездни войни", съобщи Ройтерс. Аукционната къща "Профайлс ин хистъри" ще потърси купувач за над 50 "междузвездни" лота, свързани с продукцията на лентите. Златните метални бикини /направени в действителност от пластмаса/, носен от актрисата Кари Фишър в ролята на принцеса Лея, пленена от Джаба Хътянина в "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите", ще бъдат предложени на цена между 80 000 и 120 000 долара. Сред другите лотове на аукциона са камерите, с които са били заснети филмите от междугалактическата сага, сценарии, постери, прототипи на шлема на Дарт Вейдър.

източник