Автомати за храни и напитки още не разпознават новата монета от 2 лева

Новата монета от 2 лева вече е в обръщение. Около 30 хиляди автомати за кафе, цигари и храни обаче все още не я разпознават и не я приемат, съобщава Нова телевизия. Почти всички механизми могат да се обучат да разпознават нови монети. За целта трябва да се настроят и да се пуснат минимум 20 от тях. А услугата по пренастройване струва между 20 и 30 лева. Новата монета от 2 лева в обращение И хартиената двулевка създава много проблеми при устройствата. Почти всяка трета банкнота се поврежда или изхвърля, защото много хора я носят в джобовете си и тя най-много се мачка. Промени в настройките ще трябват и за столовете за масажи, детските механизирани колички и други устройства, които работят с монети. 12 милиона монети сменят двулевката Устройствата в метрото също все още не я разпознават новата монета. От „Метрополитен" обещават, че и тези автомати ще бъдат настроени, но догодина. Това обаче няма да се случи в тролеите и трамваите, защото автоматите там винаги са работели с монета от един лев.

Възпоменателна монета 2,5 евро Португалия (Летни Олимпийски Игри 2016)

Монетния двор на Португалия пусна нова монета посветена на участието на страната в Летните Олимпийски игри през 2016 г. в Рио де Жанейро.

От двете страни на монетата са гравирани Олимпийските кръгове приемащи формата на океански вълни.

На аверса на монетата е изписан номинала «2,5 EURO», държавата «PORTUGAL» ,година на емисия «2015» и герба на Португалия.

На реверса е изобразен символа на Португалския олимпийски комитет.

Монетите са отсечени в 2 варианта сребърна и биметалическа от злато и сребро.

	Характеристики:
	Номинал	2,5 евро
	Дата на издаване	22 октоври 2015 г.
	Метал	Cu-Ni (UNC)/ Ag 999 + Au 999 (Proof)
	Диаметър	28,0 мм/ 28,0 мм
	Тегло	10,0 г/ 14,85г (9 г сребрo + 5,85 г злато)
	Тираж	150.000/ 10.000
	Проект	Joana Vasconcelos

Австралия 1/2 пени 1860 г.

Австралия 1/2 пени 1860 г.

Мед 28 мм, 5,9 г

 

Аржентина 5 центаво (1994–1995г.)

Австралия 1 пени (1862 г.)

Австралия 1 пени (1862 г.) 

Австралия 1 пени (1862 г.) 

Персийски календар за идентифициране на монети

Персийски(Ирански) календар Забележка: Ислямският календар не следва Персийския календар, вижте: Ислямски календар Държави използващи Персийския календар са Афганистан и Иран. За преобразуване на дати от Персийски календар към Григорианския календар трябва да добавите 621 години от Григорианския календар.

За преобразуване на дати от Григорианския календар към Персийски календар трябва да извадите 621 години от Григорианския календар. Например: 1378 = 1378 + 621 = 1999 ; 1378 = 1999 - 621 = 1378 

Старица наряза банкноти за 1 млн. евро

Австрийка на 85 години наряза банкноти за почти един милион евро, преди да умре - очевидно за да не получат нищо наследниците й, съобщи АФП.

Общата стойност на нарязаните банкноти е 950 000 евро. Те са открити, след като жената е починала в старческия дом във Виенер Нойщат, където са я закарали пет дни по-рано. Тя е нарязала и спестовните си книжки. Възрастната дама обаче няма да успее да накаже наследниците си, защото австрийската Национална банка е казала, че е готова да възстанови нарязаните банкноти. Източник: dariknews

Австралия 1 пени (1859 г.)

Австралия 1 пени (1859) г. 

Австралия 1 пени (1857–1858 г.)

Австралия 1 пени (1857–1858 г.) 

Австралия 1 пени (1857–1858 г.) 

THE POBJOY MINT пусна монета в чест на 100-годишнината от Кралската антарктическа експедиция.

Монетен двор Pobjoy Mint (The Pobjoy, United Kingdom) пусна за британската антарктическа територия две монети в чест на 100-годишнината от Кралската антарктическа експедиция.

Монетата е с номинална стойност от £ 2 тегло 28,28 грама и диаметър 38,6 mm.



Тя се произвежда в два варианта:
Сребърна проба 925 - 10 000 бр.
Медно-никелова - 50 хил. бр.

Продажната цена на сребърните монети - £ 58.29, медно-никеловите - £ 12.46 (без ДДС). Дизайнът на монетите е идентичен. На лицевата страна е портрета на кралица Елизабет II. на обратната страна е изобразен  Ърнест Шакълтън.

Австралия 1 пени (1855 г.)

Австралия 1 пени (1850 г.)

Мед, 27.5 мм

Австралия 1/2 пени 1855 г.

Австралия 1/2 пени 1855 г.

Мед 27,5 мм

Австралия 1 пени (1850 г.)

Австралия 1 пени (1850 г.) Мед 34 мм

Австралия 1 пени (1820 г.)

Австралия 1 пени (1820 г.)

Мед 34 мм 

Швейцарски кантон: Ааргау 5 Baтцен 1811

Швейцарски кантон: Ааргау 5 Baтцен 1811 г.

Сребро 26 мм 4.34 г. 

Смърт за стотинката!!!

Вероятно всеки си е задавал въпросът има ли смисъл от монетите по 1 стотинка? Краткият отговор на този въпрос е НЕ. Но естествено не може да отпишем толкова бързо стотинката, затова ще изложа своите аргументи. Преди да започна обаче, малко история откъде идва тя. На 4 юни 1880г. Второто обикновено народно събрание приема „Закона за правото на рязане монети в Княжеството“, с който се създава националната парична единица лев, който както всички знаем и до днес е разделен на 100 стотинки. Така започва и историята на стотинката. Първоначално монетите са били медни, сребърни и златни, но с повишаването на цената на металите са започнали да се използват примеси и други по-евтини метали. И така стигаме до 1 Януари 1999г. когато в обръщение са емитирани сегашните парични знаци, в това число и стотинката. Ще се запитате какъв всъщност ми е проблемът, а отговорът е много прост. Производството на 1 стотинка струва повече от нейната номинална стойност. Ако трябва да съм точен 25% повече. Или с други думи за да се произведе 1 стотинка държавата трябва да изхарчи 1,25 стотинки, а тези пари естествено идват от джоба на данъкоплатеца. С първата емисия монети през 1999г. е взето решение т.нар. жълти стотинки да се правят от сплав съставена от мед, алуминии и никел, като съответно монетите от 1, 2 и 5 стотинки са с тегло 1,8г, 2,5г и 3,5г. БНБ бързо осъзнават, че това е чисто разточителство и следващата емисия от монети през 2000г. е със стоманена сърцевина и електролитно покритие. Въпреки това с нарастването цената на металите и инфлацията, реалната стойност на 1 стотинка става все по-ниска, а цената и за производство все по-висока. Според последни данни на БНБ за периода 2010-2013 са необходими 1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 стотинка. Отделно от тази сума има разходи за съхранение, разпространение, подръжка на чисто парично обръщение и т.н. Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото идва от чистата загуба на време и неефективността с която всички сме се сблъсквали, когато някоя възрастна дама пред вас на опашката започне да брои точната сума стотинки или когато някоя мудна касиерка трябва да ви върне точно до последната стотинка. Ако вземем предвид средната работна заплата за страната 1 стотинка струва между 7 и 8 секунди, сами може да си прецените дали за вас си струва времето да си вземете стотинката, която в крайна сметка ще се озове в някой буркан. С времето стотинката е изгубила функциите, които би трябвало да изпълняват парите, тя не може да се използва за средство за размяна. За периода от януари 1999г. до януари 2013г. според НСИ инфлацията е 115% но още доста преди това 1 стотинка е струвала толкова малко, че на пазара няма какво реално да се закупи с нея и с всеки изминал ден нейната стойност ще намалява все повече. Друга функция, която не се изпълнява от стотинката е натрупване на стойност, колко от вас имат буркан пълен със стотинки, който никога няма да си направите труда да изпразните и да изхарчите. Дори и да се опитате да го направите едва ли касиерите ще са много доволни от това. Друг вариант да се отървете от жълтите стотинки биха били автоматите за закуски или други подобни машини, ако приемаха такива... простата причина, че събирането, складирането, броенето, транспортирането струва повече от стойността на монетите е показателна колко са неефективни. Всички тези твърдения са подкрепени от факта, че броят на монетите от 1 стотинка расте с много по-голям темп отколкото всички пари в обръщение. По последни данни на БНБ парите в обръщение са около 8,8млрд. от които 450 млн монети с номинал 1 стотинка, на стойност 4,5млн. За сравнение през 2005г. с 5,6млрд пари в обръщение броя на монетите е бил само 160 млн. Ясно се вижда, че темпът на растеж на стотинките е 5 пъти по-голям от темпът на растеж на паричната маса и това се дължи именно на факта, че хората не се занимават с жълти стотинки и просто ги складират в някой буркан където и ще си останат. Какво е решението? Спира се емитирането на монети с номинал от 1 и 2 стотинки и така постепенно паричната маса се изчиства от тях. Някои от вас сигурно си задават въпроса, а как ще се процедира с цените, които не са точни. Много просто, всички цени си остават същите като крайната сума при електронно разплащане се вади от вашата сметка, а при плащане в брой се закръгля до най-близката стойност деляща се на 5. Тук възниква въпросът няма ли да се оскъпят сметките. Отговорът също е много прост – не, в случая има няколко варианта, когато сметката ви завършва на .01, .02, .06, .07 тя се закръгля надолу и когато завършва на .03, .04, .08, .09 тя се закръгля нагоре. Проучване направено от Робърт Уелпс, професор по икономика в университетът Уейк Форест използвайки данни от 200 000 разплащания в различни магазини от различни населени места показва, че закръглянето не би имало никакъв ефект. Ако все още не сте обидени, много държави вече са се отървали от своя еквивалент на стотинките. Още през 1972г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки, последвани от Холандия през 1980, които премахват своята 1 стотинка. Днес Холандия, заедно с Финландия са единствените страни от еврозоната, които са премахнали монетите си от 1 и 2 Евро цента. Списъкът се допълва още от Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея, а от 4 февруари 2013г. Канада също спира разпространението на 1 цент. А да, за малко да забравя, спомняте ли си въвеждането на лева в България през 1880г., всъщност тогава не е емитирана монета от 1 стотинки. Първата монета от 1 стотинка се появява чак през 1901г. В нито една от въпросните страни не се наблюдават негативни ефекти от премахването на стотинката. И за да обобщя всичко накратко. Стотинката струва повече да се произведе отколкото е нейната стойност, губи времето на хората, не изпълнява функциите на парите, и заради инфлацията струват все по-малко всеки изминал ден влошавайки останалите проблеми. Смърт за стотинката!

източник

БНБ пуска златна възпоменателна монета „Св. Мина”

 От 2 ноември Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета „Св. Мина” от серията „Българска иконография”. Това съобщиха от пресцентъра на БНБ. Тя ще се продава на касите на БНБ за 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

1 Lev 1981 Bulgaria

Банкомат в Лондон ще обменя стари и чужди монети

Лондонското метро ще разполага със специално устройство, приличащо на банкомат, което ще разпознава и обменя чуждестранни монети в паунда, долари или евро, съобщава Би Би Си. Първото устройство ще бъде инсталирано на метростанция "Кингс Крос" на 26 октомври, а до края на година в британската столица ще се появят още пет такива машини по други станции на метрото. Технологията може да разпознава до десет различни монети в секунда. Идеята е предложена от компанията „Virgin Media". Говорителят й Джеф Патерсън обясни, че в къщата си е напълнил цяла кутия с монети, останали от негови пътувания по различни страни. „Ако и вие имате подобни „спестявания", които не можете да обмените на обменно бюро, вземете кутията си по време на следващото пътуване до Лондон. Машината приема монети и банкноти от повече от 150 страни, включително и тези, които вече са спрени.

източник

Откриха съкровище от 2976 монети на 19 века

Уникално съкровище от 2976 сребърни монети от I - II век са открили преди 2 седмици археолозите, които проучват пространството под пл. “Св. Неделя” в София. Най-голямата монетна находка, намирана досега при разкопки, беше представена в петък от кмета на София Йорданка Фандъкова и археолога Снежана Горянова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е от римски денарии, поставени в керамично гърне с капак. Било е скрито в тайник под пода на една от античните обществени сгради. Монетите са събирани повече от век, вероятно от 3-4 поколения. Засега най-ранната е на император Веспасиан (69-79 г.), а най-късните - на император Комод (177-192 г.). “Има монети на поне 9 императори и 4 императрици от 4 династии. Те са подбирани внимателно, защото до момента не сме засекли монети от една и съща серия”, разказа доц. Дочка Аладжова. По думите ѝ съкровището дава огромна историческа информация, защото доскоро се е смятало, че Сердика става град при император Траян. Монетите и разкопките при ларгото обаче доказват, че градът е по-ранен. Ако се обърне в злато, съкровището би тежало 500 г. Събраната сума е била сериозна за времето си, защото дневната надница на един нотарий в Римската империя бил 10 денария. Съкровището не е анонимно. Принадлежало е на Селвий Калист. За това свидетелства надпис с името върху гърнето. Той е бил римски гражданин от гръцки произход, което показва фамилията. “Очевдино става дума за член или глава на една от големите и знатни фамилии в Сердика. Скрито е между IV-VI в. в една от обществените сгради, която е била сериозно охранявана. Не е ясно каква е била причината - дали военна опасност, или по някаква причина собственикът му е отпътувал и не се е върнал повече”, обясни зам.-кметът по култура и образование д-р Тодор Чобанов. Инвестирали сме близо 8 млн. лв. в разкриване на културно-историческото наследство на града. Разкопките под пл. “Св. Неделя” ще продължат още месец, а догодина ще е вторият етап, каза Фандъкова. Съкровището ще бъде изложено в Музея за история на София, след като приключи проучването му.

източник :24chasa.bg

Продадоха 105 редки монети на търг в Ню Йорк.

Колекция от 105 монети беше продадена за 26 милиона долара на аукцион в Ню Йорк. Според местни медии участниците в търга са наддавали за монети, сечени между 1792 и 1830 г. Аукционът, организиран от Сотбис” , е вторият търг, който предлага монети, сечени от федералното правителство. Една от най-интересните е еднодоларова монета от 1794 г. За нея е платена сумата от 5 млн. долара. За 2,6 млн. долара била продадена десетдоларова монета от 1795 г. Според експерти тази монета е истинска рядкост. В първия търг, който се проведе през май , аукционната къща продаде 128 редки монети за 25,3 млн. долара.

"Златните" бикини на принцеса Лея отиват на търг.

Снимачен костюм на принцеса Лея ще бъде предложен на търг, както и други предмети от култовата сага "Междузвездни войни", съобщи Ройтерс. Аукционната къща "Профайлс ин хистъри" ще потърси купувач за над 50 "междузвездни" лота, свързани с продукцията на лентите. Златните метални бикини /направени в действителност от пластмаса/, носен от актрисата Кари Фишър в ролята на принцеса Лея, пленена от Джаба Хътянина в "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите", ще бъдат предложени на цена между 80 000 и 120 000 долара. Сред другите лотове на аукциона са камерите, с които са били заснети филмите от междугалактическата сага, сценарии, постери, прототипи на шлема на Дарт Вейдър.

източник

На търг в Ню Йорк на 20 май продават кутия за енфие на Димитър Станчов за $ 180 000

Два предмета, свързани с българската история, ще бъдат предложени на търг в Ню Йорк на “Рокфелер Плаза” от аукционната къща “Кристис”, една от най-известните в света. Под №3730 са включени кутия за енфие, подарена на посланика ни в Русия Димитър Станчов, която е оценена на 120 000 - 180 000 долара и табакера с герба на цар Фердинанд, но за нея се очаква да бъдат платени само между 8000 и 12 000 долара. Кутията на Димитър Станчов е с размер от 8,2 см и е от злато. В центъра е императорският герб на Николай II от диаманти. От вътрешната страна на капака е изписано “Подарък на Негово Величество Николай II на Димитър Станчов, пълномощен министър на България в Санкт Петербург, по случай мирната конференция, състояла се в Хага през 1899 г.” Тя е маркирана от бижутера Карл Хан, както и притежава печата на Карл Бланк. Продава се от управителя на наследство в Ню Инглънд (САЩ), като не се представят предишни собственици след Станчов. “24 часа” се свърза със Симеон Симеонов, сътрудник на внука на Димитър Станчов - Иван Станчов, в Лондон. “За съжаление г-н Станчов не знае кой продава тази кутия”, обясни той, след като го попита изрично.

Иван Станчов е бивш посланик на България в САЩ и външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова. Императорският двор в Русия е бил известен със скъпите си подаръци. Подобни кутии са били главно за руснаци със заслуги към държавата, но са били давани и на чужденци в много специални случаи. Правени са от придворните бижутери Фаберже, Хан, Болен и Кьочли. Между 1894 и 1917 година са били направени само 59 от фирмата на Хан. Подобни кутии с двойния орел от диаманти са изключителна рядкост. По време на царуването на Николай II са били раздадени 280 на руснаци и 90 на чужденци. До наши дни са оцелели само 5 от тях.

Бижутерската фирма на Карл Хан е основана през 1873 г. и един от най-важните доставчици на бижутерия на руския императорски двор. Титлата “придворен доставчик” е била подновена през 1903 г. и е дадена на сина му Дмитрий Карлович. Майстори на бижутата са Карл Бланк и Александър Трайден, които работят есклузивно за Хан. Бланк е син на финландски ковач и е главен майстор от 1892 до 1909 г. Фирмата изработва короната на императрица Александра Фьодоровна за нейната коронация, както и прави дизайна на много от ордените в Русия. Кутията е описана в архивите на императорското семейство като изработена на 3 август 1899 г. и е под №33. Още същия ден е била подарена на Димитър Станчов. Табакерата с герба на Фердинанд също е от злато и има диамант, опал и рубин. Тя е 8,9 сантиметра. Има и шнур. Но не е толкова ценна, защото липсват всякакви данни за нейната изработка. Фердинанд я подарява на Александър Максимович фон Ройтерн. След това минава през барон и баронеса Макс дьо Ройтерн в Рим и американеца Алексис Тесие от Ню Йорк. Продава се като част от колекцията на “Форбс”. Вероятно табакерата е била подарък за полковник Александър Ройтерн, един от героите на Руско-турската освободителна война.

ДИПЛОМАТЪТ Е БИЛ И ПРЕМИЕР ЗА ДНИ Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907 г.). Той е роден в Свищов на 21 май 1863 г. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVIII век. Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887-1889 г.) и началник на неговия таен кабинет (1889-1894 г.). Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф Дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Имат пет деца Александър, Надежда, Феодора, Елена и Иван. Всъщност известният днешен дипломат е син на Иван и Керълайн Марион Мичъл и носи негово име. Внук на Димитър Станчов. Димитър Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895 г.), Австро-Унгария (1895-1897 г.) и Русия (1896-1906 г.). От 1906 до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908 г.), Франция (1908-1915 г.), Белгия (1910-1915 г.) и Италия (1915 г.). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба. След войната Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор. След това е посланик във Великобритания (1920-1921 г.), Белгия (1921-1922 г.) и Холандия (1922-1924 г.). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков. Димитър Станчов е вторият българин, който е избран за член на МОК. Той влеза там през 1913 г. Като посланик във Великобритания прави всичко възможно да подпомогне организирането на олимпийски комитет у нас и го постига през 1923 г. През 1927 г. оглавява БОК, но само за 2 години.
24chasa.bg

$ 50 млн. в сребърни монети извадени от 5150 метра дълбочина

Съкровище на стойност около $ 50 млн. е извадено от трюма на потънал на 4 ноември 1942 г. британски параход, съобщи в. „Дейли телеграф“.

Дълбоководната операция е извършена през 2013 г. в Атлантическия океан, на 770 км южно от о. Света Елена и на 1600 км от западното крайбрежие на Африка. За нея обаче се съобщава чак сега.

Близо 100-те тона сребърни рупии, събрани в 2000 сандъка, са потънали заедно с парахода „Сити ъф Кайро“, който ги карал от Бомбай за Лондон, но бил торпилиран два пъти от немската бойна подводница U-68. Екипажът и пътниците – 302-ма души, били евакуирани след първото торпедо, загинали само шестима. Второто торпедо разцепило корпуса и пратило кораба на 5150 метра дълбочина. Подводницата изплавала на повърхността и капитанът й Карл-Фридрих Мертен казал на оцелелите: „Добър вечер, извинете, че ви потопихме.“

„Роботизираният ни батискаф откри парахода веднага, но техниката няколко пъти едва не ни предаде заради ниската температура и голямото налягане на тази рекордна за откриване на корабни останки дълбочина“, сподели пред в. „Фигаро“ океанографката Маева Онда. И припомни, че дори останките на „Титаник“ в Северния Атлантик са на „едва“ 3784 м под морската повърхност.

trud.bg

БНБ пуска в обращение сребърна възпомeнателна монета „100 години българско кино”

От 12 януари Българската народна банка пуска в обращение първата българска сребърна възпомeнателна монета с вграден медальон „100 години българско кино". Монетата ще се продава на касите на БНБ за 66 лв. с включено ДДС. Във вградения на лицевата страна на монетата медальон е изобразена ролка с филмова лента, развиваща се извън медальона. Отдолу са номиналната стойност - 10 лева, и емблемата на БНБ с годината 1879 върху лентата. Наоколо е изписано „Българска народно банка" и годината на емисията - 2015. На обратната страна на монетата е изобразена стара кинокамера, а върху вградения медальон има надпис „100 години", в който нулите представляват филмови ролки. Автори на художествения проект са Пламен Чернев и Евгения Цанкова. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ 2015 100 години българско кино .925 Сребърна монета Година на издаване: 2015  Серия: Исторически Годишнини  Метал: Сребро 925/1000  Тегло: 23.33 грама (0.75 унции)  Съдържание на Сребро: 21.58 грама (0.69 унции) Тираж: 3,000   Деноминация: 10 Лева  Диаметър: 38.61 мм  Гурт: Гладък  Автор: Пламен Чернев и Евгения Цанкова

Тийнейджър измисли дизайна на новата монета от 1 паунд

15-годишен младеж от Великобритания спечели конкурса за дизайн на новите монети от 1 паунд. Това съобщи финансовият министър на страната Джордж Осбърн. Дейвид Пиърс е впечатлил журито с простото си и оригинално предложение как да изглежда обратната страна на монетата. Ученикът е предложил на гърба на паричката да бъдат изобразени четири растения, които символизират частите на Обединеното кралство: Англия, Северна Ирландия, Уелс и Северна Ирландия. Новата монета ще влезе в масово обръщение през 2017 г. Тя ще бъде двуцветна - контурът й ще бъде златен, а центърът - сребрист.

cross.bg

50 stotinki 1981 Bulgaria